КРИЗАТА В КАМАРАТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ ОЦЕНИТЕЛИ ТРИ ГОДИНИ И ПОЛОВИНА СЛЕД ПРИЕМАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА НЕЗАВИСИМИТЕ ОЦЕНИТЕЛИ

Три години и половина откакто бе създадена  чрез Закона за независимите оценители (по-нататък ЗАКОНА) и съответното организационно структуриране, Камарата на независимите оценители по-нататък КАМАРАТА)  се намира в състояние  на криза.  В какво се изразява кризата ?

Първо. Не се изпълняват основните функции на Камарата залегнали в Закона – осигуряване и регулиране упражняването на професията независим оценител в интерес на обществото (чл.22 ал. 2 от ЗАКОНА).

Фактите :

-         организирането и провеждането на изпити на кандидатите за придобиване на правоспособност и издаване на сертификати на независим оценител не се провеждат все още така, както е посочено в чл. 29 т. 5. Изпити се насрочват, ако има проведени курсове, което е в разрез със закона. Никъде в нормативния акт не е посечено, че кандидатът за независим оценител трябва да е завършил ПОДГОТВИТЕЛЕН КУРС. (виж. Чл. 8 ал. 1 т.1-3 и чл. 8 ал. 2). Следователно създадената  практика е незаконосъобразна и вредна.

-         Не организира курсове за поддържане и повишаване на квалификацията на своите ЧЛЕНОВЕ. Смисъла на тази точка 4 от ал. 3 на чл. 22 не е да се провеждат семинари посветени на теми от оценителската дейност. По-важното е да се провеждат курсове за ПОВИШАВАНЕ КВАЛИФИКАЦИЯТА  НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА КАМАРАТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ ОЦЕНИТЕЛИ. Защото всеки, който доброволно е станал член е длъжен да допринася пряко и косвено за изпълнение на задачите на КАМАРАТА. Обикновено на сегашния етап, това се изчерпва с участието в Общото събрание на КАМАРАТА, и поради това, че квалификацията им по упражняване на права и задължение е ниска, ефективността в това участие е ниска.

-         Утвърдените форми за сертификати и индивидуални печати са само част от системата за идентификация на независимите оценители, защото все още няма утвърдени ПРАВИЛА и ПРОЦЕДУРИ за тяхното прилагане в оценителската дейност . Например – къде и кога се слага ИНДИВИДУАЛНИЯ ПЕЧАТ? Къде и кога се използват сертификатите, как се създават и прилагат техните КОПИЯ ? Какви допълнителни реквизити трябва да има КОПИЕТО от СЕРТИФИКАТ и къде се поставят те ? Все практически въпроси.

-         Няма разработен методологично ръководство   на дейността на независимите оценители чрез издаването на наръчници и други помагала и печатни издания, както е заложено в т. 6 ал. 3 на чл. 22 от ЗАКОНА. По този въпрос няма нищо – нито концепция, нито визия, нито дори идеен проект за издателска дейност.    

-         Няма разработени правила и указания за унифициране на документите, които се изготвят при извършването на оценката. Дори няма и утвърдени със Заповед на Председателя на Управителния съвет на Камарата документи, които да се изготвят при извършването на оценката.

-         Няма разработена и утвърдена система за КОНТРОЛ и ОТЧИТАНЕ на резултатите от дейността на независимите оценители, включително и контрол за спазването на закона и на Кодекса за професионална етика (така както се изисква в чл. 7 и 8 , ал. 3 т. 22 на ЗАКОНА). Липсата на такава система в голяма част блокира правните норми в Закона за независимите оценители, които са залегнали в неговата същност чл. 1 и чл. 2, защото без такава система няма как да се създават условията идентифициране и прозрачност на дейността на независимите оценители, нито за повишаване на тяхната отговорност за качеството на извършените оценки. Това води и до НЕ защита на интересите на потребителите на този вид услуги т.е. до неизпълнение на чл. 22 ал. 2 в ИНТЕРЕС НА ОБЩЕСТВОТО.

-         Представляването на независимите оценители от страна на Камарата пред обществеността, държавните органи и международни организации, също не е на ниво. Конкретен пример – земетресението в област Перник , за което за да се ликвидират последствията от него, са необходими на първо време професионалисти – специалисти ПСГ, архитекти и ОЦЕНИТЕЛИ. Къде е КАМАРАТА при тази обстановка, която да реагира чрез създаване на експертен екип в помощ на ОЦЕНИТЕЛИТЕ, които ще извършват оценките, като разработи съответните ПРАВИЛА, ПРОЦЕДУРИ и МЕТОДОЛОГИЯ за ОЦЕНКА НА ЩЕТИ . Самият УС на КАМАРАТА да създаде система за контрол на всяка една оценка на ЩЕТА изготвена от независим оценител. Защото именно това неадекватно поведение на КАМАРАТА в лицето на УСИ ще има трайни последствие и е пример за СЛАБО ОРГАНИЗИРАНОТО ПРЕДСТАВЯНЕ на независимите оценители чрез КАМАРАТА пред ОБЩЕСТВОТО.

-         Едва след три години лутане, през тази година КАМАРАТА тръгна да изпълнява т. 5 от ЗАКОНА – утвърждаване на стандарти за оценяване. Вярно, за отбиване на номера, бе прието временно да се използват съществуващите преди ЗАКОНА  Стандарти за Бизнес Оценяване, но времето за което това временно решение просъществува е убийствено. Дори и при сегашната си стъпка действията са ХАОТИЧНИ. Пример – публикува се превод на Международните стандарти за оценка, които съответно бяха предложени на Общото събрание за внедряване, без те да бъдат огледани от методически съвет за точността и съответствието на превода по смисъла на оценителската дейност и съобразяване с българската терминология. Така, че сега в ИНТЕРНЕТ пространството (незнайно защо безпрепятствено за всеки) може да се прочете този НЕПРОФЕСИОНАЛЕН ПРЕВОД. Тук също така възниква въпроса – защо след  като всеки оценител, член на КАМАРАТА, чрез членския си внос е образувал бюджета за заплащане на проведа, този превод БЕЗВЪЗМЕЗДНО е предоставен за ползване от всички които желаят? Не стана ясно и какъв е статуса който е придобит от КАМАРАТА върху правата за превод и разпространение на тези стандарти? Ако правата са само за електронно публикуване на интернет страницата на КАМАРАТА това въобще не съответства на потребностите на независимите оценители, защото тези стандарти по силата на ЗАКОНА стават задължителни. т.е. стават НАРЪЧНИК на оценителя,  с който всеки един трябва да разполага по всяко време и място.

-         Няма утвърдени стандарти за несъвместимост на професията на независим оценител с други професии и функции. Много важен инструмент дейността на независимия оценител да бъде ПРОФЕСИОНАЛНА т.е. тя да се извършва като професия, а не като хоби или допълнително занимание. Тези стандарти трябваше да осигурят в голяма степен спазването на принципите залегнали в чл. 4 на ЗАКОНА : независимост, обективност, безпристрастност и недопускане на предубеждение и конфликт на интереси, професионална компетентност, конфиденциалност, професионално поведение, почтеност и отговорност. При тяхната липса, могат да се посочат редица “несъвместимости” в реалната практика, които няма как да бъдат санкционирани.

Второ. Вместо да съсредоточат усилията си върху налагането на КАМАРАТА като силен орган за регулиране и контрол, нейните членове и управителни органи под всякакви форми се стараят да изменят тези основни функции, превръщайки я в организация за защита на независимите оценители и едва ли не на орган, който да им намира работа. Нещо повече, стремежа е да се създадат условия за недосегаемост и неконтролируемост във всеки един независим оценител, включително и чрез изменения в ЗАКОНА.

Фактите.

1. Приемането на Устав на Камарата на независимите оценители, който в голяма степен противоречи на ЗАКОНА, и който да се превърне в документ регламентиращ дейността на КАМАРАТА, в голяма степен преразказва ЗАКОНА.. Първото противоречие в устава при неговото приемане бе, че с него НЕ БЯХА ПРИЗНАТИ ПРАВАТА ДРУЖЕСТВАТА НА НЕЗАВИСИМИ ОЦЕНИТЕЛИ ДА БЪДАТ ЧЛЕНОВЕ НА КАМАРАТА т.е. с това конструиране на УСТАВА той реално влезе в противоречие с  чл.15 ал. 14, в която се казва, че с вписването в регистъра независимите оценители придобиват право на членство в Камарата на независимите оценители. А съгласно същия член, алинея 1, т.1. независимите оценители са физически лица и ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА, които съгласно чл. 17 ал. 1 е наречено ДРУЖЕСТВО НА НЕЗАВИСИМ ОЦЕНИТЕЛ. В подкрепа на това, че ДРУЖЕСТВОТО НА НЕЗАВИСИМ ОЦЕНИТЕЛ е независим оценител може да се види и в чл. 5 “Независимият оценител е ЛИЦЕ, което въз основа на РЕГИСТРАЦИЯ В РЕГИСТЪРА на независимите оценители, има право да изготвя и подписва доклад за оценка....” Дружеството на независим оценител е вписано в регистъра, има издаден сертификат и печат и съответно чрез  създадената си вътрешна организация като търговско дружество може да подписва доклад за оценка.   
2. В приетия УСТАВ залегнаха създаването на  редица ПРАВИЛНИЦИ свързани с изпълнението на ЗАКОНА , което противоречи на Закона за нормативните актове. Правилникът е поднормативен документ, който се създава само тогава, когато е посочена неговата необходимост в Закон.
3. В УСТАВА бе прието в противоречие със ЗАКОНА, създаването на РЕГИОНАЛНИ КОЛЕГИИ. Никъде в Глава четвърта на ЗАКОНА няма посочена такава структура. Нещо повече, в ЗАКОНА не е посочена процедура по която да се пределегират функциите на КАМАРАТА КАТО ОРГАН ЗА РЕГУЛИРАНЕ на ПРОФЕСИЯТА. С УСТАВА се промени и финансирането на КАМАРАТА, като се делегираха повече от 50% от членския внос да остава в РЕГИОНАЛНИТЕ КОЛЕГИИ!! С това се лишават ОРГАНИТЕ НА КАМАРАТА и самата тя като цялост от НЕОБХОДИМИТЕ Й ФИНАНСИ за да извършва ОСИГУРЯВАНЕ И РЕГУЛИРАНЕ на професията. Те се предават на РЕГИОНАЛНИТЕ КОЛЕГИИ, които НЯМАТ ТАКАВА ФУНКЦИЯ. Нарушенията не спират само до тук. В самите РЕГИОНАЛНИ КОЛЕГИИ се създадоха органи, които дори ги няма в УСТАВА – КОНТРОЛЬОР.
4. От проведеното последно събрание (недовършено) ясно си пролича СЪЩНОСТТА и ФУНКЦИИТЕ НА РЕГИОНАЛНИТЕ КОЛЕГИИ – ФРАКЦИИ В КАМАРАТА ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА БОРБА ЗА ВЛАСТ И КОНТРОЛ. (при това преди да настъпи четвъртата година в която ще се избират Управителен съвет, Председател, Контролен съвет).

Трето.

Оценителската практика в страната продължава да е безконтролна и в нарушение на ЗАКОНА.

Факти.

1. Все още се извършват оценки за определяне на пазарна и различна от пазарната ПАРИЧНИ СТОЙНОСТИ от ЛИЦЕНЗИРАНИ ОЦЕНИТЕЛИ, които за загубили своите права, съгласно § 5 ал. 2 на ЗАКОНА.
2. Продължава противоречащата на чл. 17. ал. 1 практика на подизпълнителство при изготвянето на оценки и несключването на писмени договори с Възложителите при изготвянето на оценки. Поради съществената важност на този факт да видим изискванията на този чл. 17.- “Професията на независим оценител се упражнява въз основа на ДОГОВОР между възложителя и независимия оценител – ПРЯКО, като физическо лице или чрез дружество на независим оценител с ПОСОЧВАНЕ НА НЕЗАВИСМИЯ ОЦЕНИТЕЛ, ОТГОВОРЕН ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ОЦЕНКАТА.” Именно ПРЯКО означава НЕ НАЛИЧИЕ НА ПОДИЗПЪЛНИТЕЛСТВО. Писмен защото устно при необходимост, няма как да се докаже кой е ПОСОЧЕНИЯ НЕЗАВИСИМ ОЦЕНИТЕЛ ОТГОВОРЕН ЗА ИЗВЪРШВАН НА ОЦЕНКАТА. Има и други особености на Възлагането, които изискват писмен договор, но те не са обект на настоящото изложение.
3. Не се прави разлика между ОЦЕНКА НА НЕЗАВИСИМ ОЦЕНИТЕЛ , при която задължително се спазват изискванията на ЗАКОНА и приетите СТАНДАРТИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ и НОРМАТИВНА ОЦЕНКА, която се извършва по силата на друг нормативен акт от ЗАКОНА. Основните критерии за различие – Предмета на ОЦЕНКА, Статуса на ОБЕКТА на оценка, ИНСТРУМЕНТАРИУМА за оценка, КРАЙНИЯ ПРОДУКТ от оценката. Какво изисква ЗАКОНА при ОЦЕНКА НА НЕЗАВИСИМ ОЦЕНИТЕЛ:

-         чл. 6. ал. 2 “ Предмет на оценка са само обектите, оценявани в ПАРИ.”

-         Чл. 6. ал. 3 “Оценката на обект представлява становище на независимия оценител относно СТОЙНОСТТА на ОБЕКТА, за конкретна цел, в определен момент от време и в условията на КОНКРЕТЕН ПАЗАР, изготвено под формата на ДОКЛАД В ПИСМЕНА ФОРМА, подписан и подпечатан. “

Извода от това е, че НЕЗАВИСИМИЯ ОЦЕНИТЕЛ се занимава с определянето на ПАРИЧНА СТОЙНОСТ на обекта на оценка. Не се определя НИТО ТЕХНИЧСКИ СТОЙНОСТИ на ПАРАМЕТРИ и ФУНКЦИИ, нито ЦЕНА на обекта. При това ЗАКОНА изисква това да става на базата на приети  СТАНДАРТИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ.

Всичко което не съответства на това са оценки на ЕКСПЕРТИ И ВЕЩИ ЛИЦА, които се оформят в експертизи, заключения на експерти и вещи лица.

1. Възложителите в голяма степен не познават спецификата на дейността на независимите оценители, а и ЗАКОНА, в резултат на което не дефинират правилни ЗАДАНИЯ ЗА ОЦЕНКА. Камарата е “безсилна” поради позицията, която си е извоювала в общественото пространство и съответно липсата на създадено лоби в законодателната и изпълнителната власт. Дори и тогава, когато има предложения за изменение на ЗАКОНА, чрез които се създава конфликт между отделни норми, тя не може да се намеси. Пример – изменението на ЗАКОНА чрез ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ. С това изменение в сегашния ЗАКОН има норми които си противоречат. Просто казано, по силата на чл. 6 ал. 4  независим оценител може да извършвам повече от един вид оценка, ако успешно е издържал изпита за съответната правоспособност, но в същото време  не мога да се възползвам от тази норма ако искам да придобия  правоспособност ОЦЕНИТЕЛ НА ГОРИ И ГОРСКИ НАСАЖДЕНИЯ. Това е израз не само на слабостта на КАМАРАТА но и на НЕЯСНОТАТА ОТНОСНО САМАТА ПРОФЕСИЯ НЕЗАВИСИМ ОЦЕНИТЕЛ. Неговата основна цел е ФОРМИРАНЕ НА СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО ПАРИЧНАТА СТОЙНОСТ на обекта за оценка, която е ИКОНОМИЧЕСКА КАТЕГОРИЯ ! Всички други оценки, колко е сложен, колко е качествен и функционален, надежден и същностен един ОБЕКТ, НЕ СА ОСНОВНАТА ЦЕЛ И ЗАДАЧА НА НЕЗАВИСИМИЯ ОЦЕНИТЕЛ.. По всички въпроси извън методологията на оценка, паричната стойност и факторите, които я определят независимия оценител може да привлича консултанти. Така е отразено и в Международните стандарти за оценка.

ПРИЧИНИТЕ.

1. Непознаването на ЗАКОНА и СТАНДАРТИТЕ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ. В голямата си степен независимите оценители считат, че КАМАРАТА е предназначена да ги защитава и да се грижи за тях . Някой дори не знаят, че не е задължително да си член на КАМАРАТА, за да бъдеш независим оценител и там присъстват като задължение, а не като доброволен акт. Презумцията на ЗАКОНА за КАМАРАТА и нейните членове, е че в нея влизат доброволно като членове,  само тези, които освен с професията си са готови да се трудят допълнително за реализиране на функциите й в голямата част доброволно. Всички които искат да има организация, която да ги защитава като независими оценители и да създава добра пазарна среда и условия, могат чрез ЗАКОНА ЗА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ да си регистрират такива самостоятелно. Например “Сдружение на независимите оценители в град СОФИЯ /ВАРНА“ или “Сдружение на независимите оценители на недвижими имоти” и т.н. . По този начин създадените организации имат своята самостоятелност и се ръководят от приетия от тях Устав и органи. Те тогава се явяват полезен коректив на дейността на КАМАРАТА.
2.  Неправилно провежданата политика на УС на КАМАРАТА за броя на нейните членове. Силата на КАМАРАТА не е в многобройните й членове, защото колкото е по-голям този орган, толкова по-трудно се вземат решения . Силата е в дейни членове, познаващи детайлно закона, генериращи подчинени на функциите на КАМАРАТА, на идеи и активно участие.
3. Недостатъчната подготвеност на членовете на управителните органи за управление на такъв тип саморегулиращи се професии и организация.
4. Нарушенията на ЗАКОНА чрез създаването на противоречащи на него поднормативни актове, както и УСТАВ от общото събрание и членовете на управителните органи.
5. Слабостите на самия ЗАКОН.

ИЗВОД: Кризата която е създадена се дължи на некоректното поведение на всеки един от независимите оценители, както и на зловредната пасивност и бездействие на органите й – общо събрание, УС, председател, Контролен съвет, Комисия по професионална етика. Излизането от нея може да стане само чрез драстични организационни, вътрешно нормативни действия, включително и извънредни събрания за привеждането на дейността в съответствие със ЗАКОНА. Хубав или лош ЗАКОНЪТ СИ Е ЗАКОН.

16.09.2012 г.                    маг. инженер, маг. икономист, независим оценител

                                                                                       Румен Неделчев.